Автор: Паулина Гегова
„Крайно време е градът ни от „посетителски“ да стане „туристически“
Трябват повече фестивали и извънградски турове, за да привлечем повече гости
– Като председател на Съвета по туризъм в Пловдив може ли да ни кажете в данни как се отрази извънредното положение?
– Като сдружение, което представлява туристическия бранш на територията на града, Съветът по туризъм – Пловдив подготви анкетно проучване, което е насочено към бранша на Община Пловдив. Целта е да се обобщи информацията за състоянието на туристическия сектор в града след въведените ограничителни мерки, както и какви са нагласите към вече предприетите от местната и държавната власт антикризисни мерки. Също така какви са очакванията за развитието на туризма в следващите месеци.
Проучването е проведено в периода 27 април – 02 май 2020 г. чрез онлайн анкета.
Тя беше изпратена до 61 членове на Съвета по туризъм, както и до други туристически и свързани с туризма фирми и институции. Отговори получихме от 51 фирми, от които 73% са пряко заети с туристическа дейност. Създалата се ситуация влияе негативно на бизнеса. При 93% от анкетираните, пандемията от COVID-19 оказва отрицателно влияние, като 63% са преустановили изцяло дейността си, а 14% посочват, че обемът на работа е намалял с повече от 50%. На практика едва всяка четвърта фирма в бранша все още функционира относително нормално.
Общият брой наети лица сред 51 анкетирани фирми към 13 март 2020 г. е 1473 човека, а шест седмици след обявяване на извънредното положение е 1148 човека. Това показва спад на заетостта от 22%. Въпреки трудностите, пред които е изправен туристическият бранш, все пак се забелязва стремеж към запазване на кадрите и работните места в сектора.
Но тези резултати трябва да бъдат проследени и в тяхната динамика, ако ситуацията не се промени още няколко седмици, защото към началото на месец май 45% от анкетираните посочват, че имат съкратен персонал, 31% посочват, че имат персонал в неплатен отпуск, 22% са с в дистанционна форма на работа, 20% са в платен отпуск, 12% са с намалено работно време. Останалите проценти се разпределят между фирми, които нямат никакъв персонал, нямат промяна в състоянието на персонала и нямат заети по мярката 60/40. Възможно е при определени негативни обстоятелства броят на съкратените да се увеличи внезапно.
Любопитно е отношението към самата мярка 60/40 – 37% споделят, че няма да се възползват от нея, 20% възнамеряват да се възползват, а 6% от анкетираните посочват, че вече са се възползвали. Една трета от анкетираните отговарят, че тази мярка не се отнася за техния тип дейност.
По отношение на адаптиране на бизнесите спрямо създалата се ситуация се забелязва тенденция към увеличаване на използването на онлайн каналите за разпространение на информация. 40% от анкетираните са започнали да използват повече каналите си в социалните медии. 33% актуализират сайтовете си с цел поддържане на имидж. 12% са успели да адаптират бизнеса си към използване на сайт за онлайн поръчки. 37% от анкетираните посочват, че не могат да се адаптират по отношение на дигитализацията. Около 8% от анкетираните посочват, че по никакъв начин не могат да се адаптират. Това кореспондира с факта, че 20% от фирмите в анкетата в момента нямат нает персонал и на практика не работят.
– Какви са реалните антикризисни мерки, които могат да се вземат за справяне с настъпилата криза в туризма?
– Очакванията в следващите три месеца след края на извънредното положение на 45% от анкетираните са за влошаване на състоянието в сектора. 35% предполагат възстановяване на бранша най-рано след една година. Предложенията към държавната власт за справяне с кризата са много. Сред обсъжданите идеи са:
– данъчна ваканция за осигурителните вноски и ДДС по време на извънредното положение и 2 месеца след него, като се отложат с погасителен план за 1 г.;
– отпадане на авансовия данък печалба и данъчни облекчения за инвестиции;
– да бъдат намалени данък представителни, корпоративен данък, винетки, налогът за автомобилите и др. за 1 г.;
– ДДС-то за заведенията за обществено хранене да бъде 5% за срок от 3 г.;
– да се предоставят за почивка на български граждани, особено държавни служители, ваучери за настаняване в български хотели, подобно на ваучерите за изхранване;
– създаване на държавен гаранционен фонд за компенсации на загуби в туристическия сектор;
– осигуряване на финансови средства за значително по-голям бюджет за реклама и маркетинг, които да се планират и разходват при активното участие на представители на бизнеса (представители на съответните НПО-та) и други.
– А какви очаквания за съдействие има туристическият бранш по отношение на Община Пловдив?
– Предлагаме Общината да освободи от такси за тротоарно право и наеми търговски обекти и заведения, затворени със заповед на министъра на здравеопазването, за период от 6 месеца.
50% от данъчните задължения на фирмите в туризма, като туристически данък, данък сгради, данък МПС, такса битови отпадъци и т.н., да се разсрочат с 1 година, за да имат възможност за оборотни средства.
Друго предложение е за период от седем месеца /юни– декември 2020 г./ да бъде създаден Кризисен туристически борд. Негови членове да бъдат специалисти от Община Пловдив и членове на Сдружение Съвет по туризъм – Пловдив. Изготвяне на списък на малките хотели (под 10 стаи) при гарантиране, че са били такива през последните 5 години. Осигуряване на съдействие за подпомагането им чрез безлихвено кредитиране или по друг начин. Самоосигуряващи, самонаети управители и служители в туристически фирми да имат възможността да се регистрират под формата на временна или сезонна заетост. Също така да имат право на отпуска и регистрация в регионалните бюра по труда. Да се създадат промоционални и атрактивни цени за театри, галерии и представления, а по възможност и безплатни посещения на събитията на Община Пловдив с цел привличане на туристи. Предоставяне на общински помещения на минимални цени за офиси на туристически агенции, принудени да напуснат офисите си заради извънредното положение.
– Винарските изби са едни от най-привлекателните дестинации за туристи, особено тези в Родопската яка. Смятате ли, че ще излязат по-лесно от лошата ситуация?
– От специализираната анкета, която Организацията за управление „Тракийски туристически район“ (ОУТТР) направи, се вижда, че очакват лоша 2020 г. Но аз съм оптимист, защото сега е моментът да се види кой е находчив и предприемчив. „Вила Юстина“ го правят, а за останалите е рано да се каже. Факт е, че в класацията на Ди вино топ 50 за 2019-а първите три вина са от район „Тракия“. Ние от ОУТТР разработваме специална винена карта и винени маршрути, които ще предоставим на членовете си.
– На какво ниво са тракийските винарски изби спрямо другите региони?
– В момента нивото е доста високо, можем да се съизмерваме с Долината на Струма. Там са по-задружни, те тръгнаха по-рано като обединение, но имат конкретни емблеми, които дърпат напред. Нашите малко закъсняха, но в Сакар наваксват. За съжаление, около нас – в Гърция и Сърбия, винените турове и рекламата за избите са на много по-добро ниво. Има и много табели по пътищата, което тук е голяма рядкост. Като отделни изби в Тракия са може би 6 от 10-те най-добри в страната.
– Тазгодишното издание на фестивала „Вино и гурме“ в Стария град трябваше да се проведе на 9 и 10 май. За кога го отложихте?
– Поради извънредното положение то, както и мартенското събитие „Уикенд в Пловдив“, се отложиха. Все още няма яснота кога ще приключат ограничителните мерки, за да определим дати с оглед довършване на подготовката и съгласуване с календарите на участниците и домакина – Община Пловдив.
– Има ли отдръпване на производители заради пандемията и промените във фестивалното време?
– Не, няма засега! Единствено ни притеснява неизвестността, поради която не можем да – планираме по време последващите действия. Не мисля, че ще има отдръпване, по-скоро сега ще търсят изява, особено производителите на местните храни.
– Какви са прогнозите Ви за следващите години относно туризма на Пловдив, вземайки предвид изминалата Европейска столица на културата, но и настъпилата световна пандемия?
– За съжаление, възстановяването нито ще бъде лесно, нито напълно за някои фирми в туризма. Прогнозите засега са съвсем краткосрочни и никой не може да каже какво ще бъде след 2 или 3 години. Към днешна дата нашите прогнози са, че най-рано през пролетта на 2021-ва туризмът в Пловдив може да достигне предкризисното си ниво. Това зависи в голяма степен от възстановяването на културния живот и въобще от събитийния календар на града.
Фактите говорят, че фестивалите, културните и бизнес събитията са притегателният магнит за гостите на Пловдив. Но ако поне малка част от милионите за стадиони бяха инвестирани в Операта и увеличаването на градските сцени, щеше да има някаква алтернатива на фестивалния живот.
Крайно време е градът ни от „посетителски“ да стане „туристически“. Пояснявам за неспециалистите – „турист“ е гост, който е прекарал поне една нощ в дадената дестинация. За целта е необходима целенасочена и ефективна реклама на града. А за задържането на госта в града ни са нужни повече събития от рода на фестивали, конгреси, градски атракции и извънградски турове. Пловдив трябва да стане реален център на Тракийски туристически район, от който да тръгват и се връщат гости за винен, приключенски, здравен, селски и други видове туризъм.
Марката „Европейска столица на културата“ е капитал, но недостатъчен за превръщането ни в познаваема и търсена дестинация. 2019 г. не остави нови, устойчиви културни проекти, но закрепи добрите стари фестивали. Те са добра основа за наситен не само културен, но и събитиен календар.“
ВИЗИТКА
Инж. Любозар Фратев е председател на Съвета по туризъм в Пловдив, бизнесмен, общественик, инициатор на „Да построим дом за Пловдивската опера“. Учредител е на „Тракийски туристически район“ и на няколко фестивала, насочени към туризма, в частност – винопроизводството, които поставят Тракийската низина в челните места в бранша.
